Напрежението е в основата на много болести. То бавно, но сигурно убива. Високата интензивност на съвременния живот и неумението да управляваш самия себе си водят до постоянна напрегнатост. Напрежението е главният недостатък в културата на съвременния човек. Затова отпускането е главното условие за изцелението му.
В тибетските манастири учениците са обучавани на отпускане (ментална релаксация), и преди всичко на умението да се пада. Човек трябва да умее да падне, за да се изправи красиво и да избегне счупвания. Защо в повечето случаи падането на малкото дете не предизвиква счупвания? Защото децата са отпуснати. Това не винаги се отдава на възрастните.
Съвет към всички: бъдете отпуснати, като децата!
Наблюдавайки европейците, забелязвам, че те напълно са загубили способността да се отпускат. Затова уж “здравият” човек, преди да тръгне по пътя на физическото и духовно усъвършенстване, тоест на управлението на мисълта, трябва да тренира постигането на вътрешен покой.
Според източната философия за постигането на състояние на вътрешен покой трябва да се достигне равновесието Ин-Ян, хармония с космоса и природата. Но ще се постарая да не се задълбочавам в света на източните понятия, които са непознати за повечето читатели. Ще го кажа простичко: необходимото спокойствие и почивката са основните условия за възстановяване на здравето. Това е първата и най-важна бариера, за преодоляването на която са необходими тренировки.
В делничния живот човек често изпитва умствено и физическо напрежение. Като естествена форма на отпускане се явява сънят. Още древните мъдреци на Индия са забелязали, че в работещите и напрегнати мускули се образуват разпадни продукти, предизвикващи чувство на умора. А отпуснатият мускул позволява на кръвта да неутрализира токсините. Това наблюдение довело древноин-дийските учени до мисълта чрез специални упражнения да постигнат мускулно и психическо отпускане. В това преуспели йогите.