Отпускането е такова състояние на съзнанието, при което енергията не се движи — нито към бъдещето, нито към миналото — тя просто присъства. Потопявате се в безмълвната топлина на собствената си енергия и времето спира.
Когато времето спре — това е моментът на релаксацията. Ако то се движи — няма релаксация. В този момент се съдържа всичко. Повече нищо не е необходимо, просто се наслаждавате. Може да се любувате на обикновените неща, те са прекрасни. Мислено да ходите по поляна, когато росата още не е изсъхнала и да бъдете там с цялото си същество. Прохладата на росата освежава босите ви крака, утринният ветрец изпълва дробовете ви с целебен аромат, изгряващото слънце ви стопля с космическата си енергия. Какво още ви трябва за щастието?
Нощем, когато лежите в прохладната и чиста постеля и усещате плътността и свежестта на чаршафите, вие чувствате как леглото се затопля. Скривате се в тъмнината и безмълвието на нощта. Със затворени очи чувствате самата себе си.
Какво още ви трябва? И това вече е твърде много — у вас се появява дълбоко чувство на благодарност. Ето какво е релаксацията — отпускане на ума и тялото. В състояние на релаксация това, което имате в дадения момент, е повече от достатъчно. Нищо не ви е необходимо, имате всичко, което може да пожелаете, и дори повече. Вие сте спрели хода на времето, всички часовници са замрели в тишина.
Запомнете това състояние на съзнанието. В жизнения процес се извършва постоянната му трансформация. У човек има общо 33 състояния. Съвременникът е деградирал — живее и работи на 2-3 нива на съзнанието. Това са главно животинските нива: вражда, примитивни страсти, омраза, завист. “Ако съседът ни е добре, хайде да му направим нещо лошо!” — това е съвременното ниво на мислене.
Ето защо Буда повтаря: “Станете безстрастни!” Той е знаел, че когато са налице страсти (желания), отпускането е невъзможно. Затова казва: “Погребете миналото, защото ако мислите за миналото, не можете да се отпуснете!”